автор: Skitnica

Стопи се този дъжд в ръцете ти,
след есента очите ми блестят.
Изпи от тях на болката куплетите
и капките тъга, превърна в смях.
С прегръдка ме погали- малко цвете.
И пролет ми донесе. Да разцъфна.
Отне ми бурите и ветровете
и в млада пролет ме превърна.
Годините са само малки цифри,
в очите си броим любовите изглежда.
И зимите, болели и отминали,
не гледат тъжно. Търсят все надежда…
Ръцете ти над мене нежно бдят.
И в дълбините на очите ни е утро.
Посрещаме зората нова и денят,
… a слънчогледите за нас разцъфват.