автор: liulina

Отровена съм от страха,
от унищожаващата му структура,
от ниската му честота,
от растящата му сянка щура.
Скована като ледена скулптура,
със свита под одеялото душа,
предала се, без битка уморена,
обвита сякаш от прастарата змия.
Навън проблесва лъч от утро ново,
подава ми приятел мил ръка,
прегръща ме и бавно ме разтрива,
и нежно ме целува с уста!
Промъква се в сърцето ми искрица
и като чудно биле ме обгръща,
докосва като утринна зорница
и в любов живота ми превръща!