Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zlatin139
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13931

Онлайн са:
Анонимни: 443
ХуЛитери: 4
Всичко: 447

Онлайн сега:
:: liulina
:: lirik1
:: mitkoeapostolov
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2021 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаГотин
раздел: Хумор и сатира
автор: vlakant

Дежурният, леко пийнал, слушаше Щурците и си припяваше „Не спи дежурният по свят -/той бди и препрочита Тютчев./ Дежурството е лек, но кръст -/ понеже няма много работа...“. Чудешеше се кой е този, дето го беше измислил това. Гениално! Отговаряше точно на неговата работа – наблюдаваше разни планети, които просто си вървяха по своя космически и социално-антропологически път,
без да имат кой знае каква нужда /да не кажем никаква/ да бъдат наблюдавани. Това определяше задължителното дежурство по космос като не особено смислено и даваше възможност за леко пийване, нещо формално забранено от вътрешния правилник. „Я да видя аз откъде е този гений?“ – си каза дежурният и си сипа още едно малко. „А-ха, Земя. Тия пък какви са? – мърмореше си той и започна да рови и да вади всякаква информация за Земята: Слънчева система, големина, сателити, въздух, живот /“то е ясно, че има живот щом пишат песни, идиот!“/, интелектуално развитие – тъпи, технологично развитие и социално развитие – слабо /че какво друго, щом са тъпи?!?/. Големи технически постижения /според тях/ - отишли до съседния сателит, разбили атома и ползват някаква безжична комуникация - за всичко: новини, снимки, песни, пожелания, ругатни и т.н. „Това звучи клюкарско.“ – и ново питие. „Опа! Тези са минали на друго ниво – вече имат пазаруване по някаква мрежа, курсове и семинари – пак там, песни, видеообмен и т.н. Тия примати явно са много щастливи от това! То това го има на развитите планети от поне 5 000 години /земни!/.“ Дежурният се зарови в подробности в Земята и в бутилката си – комуникации и приятелства – многобройни, но само по мрежата, служебни задължения – седиш си в къщи и работиш през компютър – „Тъпо!“, игри и забавления – пак там, запознанства с хора от другия пол /явно това е много важно за земляните/ - и те през мрежата. За сега само възпроизводството не става по мрежата! Липса на нормална комуникация и нормален социален живот! „Не е тъпо, тъжно е! То, тия идиоти съвсем ще се затрият така!“ - си мислеше дежурният, като не беше ясно дали дълбоката му душевност или съдържанието на бутилката го доведе до този фундаментален извод. „И аз, както си седя така, мога ли с нещо да им помогна?“ – офицерът се вживя в ролята на Бог, и започна да мисли по въпроса като си движеше устните, артикулирайки всяка идея, която му минаваше през главата. Мъжът беше умен – малко повече от Айнщайн, Нилс Бор и Бил Гейтс взети заедно, но това, в крайна сметка, беше средно ниво за неговата планета. Въпреки това задачата го затрудни – не знаеше как да формулира проблема, което му пречеше да намери решението му. Освен това искаше да помогне елегантно, по начин, който да накара земляните сами да го поискат. И тогава се сети за баба си и как тя му беше давала в продължение на четири /земни/ месеца от любимия му конфитюр, докато на него толкова му омръзна, че вече не можеше да го гледа и сам се отказа от него. „Аха, значи трябва да направя така, че тези хора сами да поискат да си комуникират на живо, т.е. да им омръзне мрежовата връзка. Ами добре – значи ще я направя задължителна за известно време!“ – ухили се дежурният, порови още малко в своята информационна система, докато открие каквото му трябва, допи бутилката и пусна някакъв вирус, който трябваше да задържи хората в къщи. Не му беше ясно какво точно ще стане, но пък имаше голямо желание да помогне. И продължи да си припява „Готин, ...готин“.


Публикувано от Administrator на 12.03.2021 @ 20:17:34 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   vlakant

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Тихо Благовестие
автор: LeoBedrosian
472 четения | оценка 5

показвания 28133
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Готин" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Готин
от Markoni55 на 24.03.2021 @ 18:18:27
(Профил | Изпрати бележка)
Всъщност мъдреците казват, че за да се срине властта, трябва много да ни отврати. Само така ще променим системата...И с интернета е същото. Много оригинално. И дано се случи. Вещерите вещаят, че скоро ще свалят сателитите и ще останем без интернет - тогава ще е ужас...По твоя начин ще си дойдем до този момент по собствено желание...Хитро!


Re: Готин
от malovo3 на 13.03.2021 @ 21:05:29
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрави!