автор: mitkoeapostolov

Напоследък, много държави се опитват да развиват критическо мислене у своите граждани и ученици по модел на новия световен лидер САЩ.
Думата „критическо” не трябва да се бърка с „критично”. „Критично” значи неодобряващо. „Критическо” значи аналитично – да се претеглят ползите и вредите на една теза, да се постави под въпрос нейната истинност и общовалидност и чак тогава да се приемат само тези елементи от нея, които са издържали предизвикателствата на анализа.
Върху каква културна основа следва да се приложи критическото мислене у нас? Много от хората родени и израснали през комунизма биха го сбъркали с мнителност. Да живееш във време, когато истината почти никога не се появява в публичното пространство те кара да се съмняваш във всяка дума на своите управляващи. Това не е критическо мислене.
Как се преподава критическо мислене в България? По матрици. Например, задава се тема – „Ползите и вредите от Европейския съюз”. След това на учениците се дават примерни отговори, които те трябва да поместят в едната или другата категория. Накрая изготвят плакат с рисунки и изображение.
Това не е критическо мислене. А какво е? Според мен критическо мислене не се преподава, а се изживява. Примерите, които се дават на децата не трябва да са от абстрактни сфери на човешката дейност, а от ежедневни въпроси. Когато учителят преподава урок за Питагоровата теорема и някой ученик попита: „На мен това за какво ми е в живота?” – това е пример за критическо мислене. Да имаш способността да изслушаш идеите на някой човек и да поставиш под въпрос техния смисъл и приложение в собствения ти живот (разбира се отчитайки, че на по-късен етап може да узрееш за тази информация и да я приемеш). Какво правят 99% от нас в такава ситуация обаче? Казват – „Ти сега научи Питагоровата теорема, пък някой ден ще разбереш за какво ти е”. На 99% от хората всъщност никога повече не се налага да използват тази информация. И това е само един пример.
Ако един родител, учител, или просто човек, не може да приведе солидни аргументи, защо някой друг трябва да го изслуша в момента и как тази информация би му била необходима, то най-вероятно тя не е. Способността на един индивид да постави именно това под въпрос се нарича критическо мислене.
За да научиш някого на такъв тип отношение следва да можеш да признаеш, че си способен да грешиш, че може да си слаб, безинтересен и безсмислен. Малко хора имат такава смелост. В този смисъл, критическото мислене е начин на взаимодействие на участниците в едно общество, а не един урок, тема или пример. От всички зависи да го допуснем и да му позволим да се зароди и развие между нас.