автор: Cyriana

Дойдох, съвсем наблизо бях,
тъй близо, че плача ти чувах.
Но не почуках, не посмях
тъгата ти внезапно да прекъсна.

Не знам за мене ли тъгуваш
или за сенки на отминали моменти,
в които аз не съществувам,
но ти в душата ми рисуваш.

Ти знаеш вече, че умея
дълбоко скрити тайни да прочитам,
но в твоите не се потапям твърде,
защото не искам да чета за нея.

И още нещо трябва да призная.
Отдавна уморих се да обичам
онези призраци, които
във мрачните си мисли крия.

А ти - последният от тях -
си най-неистински от всички.
Но спомням си, че те видях веднъж
и повече не те забравих.