автор: swetulka

В най-синьото-синьото вътре,
където се ражда
дъхът на морето -
соленият бриз
отронва се,
бавно изплува
сребристо сияние -
кратък ескиз;
оглежда се сънено
в плаващи облаци
мълком пътуващи
в тъмното някъде-някъде
лунният лик...
А после се плисва
по бисерни чезнещи пясъци -
златен светлик.
Блещука, припламва, сияе,
със шепот и ласки примамва
брега мълчалив;
но бързо помръква, потъва,
угасва - врждебен, нехаен -
измамил брега доверчив.
Ту яростно бие - вълна страховита -
избухва, клокочи, връхлита...
Ту кротко заспива, погасва,
покоен застива, умира
зовът на всемира велик...
А аз омагьосана мълком
разтварям се
в капчици светлина -
рояци светулки -
мистерия кратка, измамна,
догаряща...
В миг победила нощта.