автор: pastirka

Пееше пясъкът. Ти ли догони ме?
Нашият дъх нарисува кубе.
Пак прожектира в душата ми споменът
снимки от цъфнало лятно небе.

Как омагьосваха с тайна внушителност
звездните глътки, които отпих!
Седнала в скута ти, с плаха решителност
аз на сърцето си устните впих.

Помня - събличаше ласки дантелени
с женска отдаденост всяка вълна.
Чувствата свои морето застели ни.
А Персеидите ярки зърна

от броеницата юлска закичиха
на тъмносиния нощен ревер...
Тръгна си, без да прошепнеш обичам те,
с приз за поддържаща роля - "Аскеер".