автор: lirik1

ти
змийче висящо
в градините
на
Семирамида
аз
в зеницата
на Бог
къдрица свила
ти
сласт и страст
нега
нирвана
аз звук
от скърцащ
под нозете сняг
ти
мека топла зима
любов и феромони
аз
аниони страст
в поточе ромони
ти
на художник мъката
от векове
и хилядолетия дори
аз
властна
в самота пустиня
прегърбена камила
ти
селена
в сцена на нощта
аз
падаща звезда
в градината зелена

защо не проговаряш
защо мълчиш
ти
платно
от лен и масло
ти
рисувана от мен
картина
с мисъл ясна
ти
нетраен акварел
аз
четката захвърлена
размила се в сълза на Бог

от брега...