автор: ma_gi

Не дишай!
Не прегръщай!
Не обичай!
Стой сам
в незащитения си дом!
Ръцете ти
не са криле на птица –
отдавна се придвижваш
пълзешком.

Страхът
приятелски
налива ти омраза.
И пие с теб до дъно.
И до гроб.
С пиянска нежност,
в погледа ти празен,
повтори пак:
Не всичко е любов!

И му повярва.
И покани мрака.
До него седна истинското зло.
Потривайки ръцете си,
зачака
да отречеш,
че всичко е любов.

С кръчмарска точност,
реже мълчаливо
смъртта с косата
отреден живот.
От пусто в празно
с времето разливат:
„Не е любов това,
не е любов!”.

Разделите –
любовници ревниви –
преравят с пръсти
всеки празен джоб
за мислите,
в които се е свило
разблудното
„Не всичко е любов!”

Едно дете
те дръпна за ревера.

И за сълзата му не бе готов.

Една сълза,
забравена от вчера,
която помни:
„Всичко е любов!”