усмихва се ледът във слънцето
капчукът се стоварва от очите
една лавина-мисъл
оркестър във пустиня
стопява златото в сърцето
разцъфва алхимията на звездите
заспива в гърлото на саксофон сълза
такава мъка – гъвкаво красива
изтича между пръстите на Майлс
изтръгва сякаш ноти от коси на зимата
катастрофират звуци в небесния простор
застигнали съня на пътешественик
създал с ръцете си порой от всяко бъдеще и минало