автор: Cyriana

Мой малък принце,
отдавна искам да ти пиша
какво се случва вътре в мен
макар и да не си ме питал
и да си вече променен.

Под стъклен похлупак
се диша трудно.
Понякога е много светло
и доста често твърде тъмно.
Светът навън е странен и студен.

Сама на твоята планета
във своя стъклен саркофаг
аз чакам те цъфтейки без да зная
дали ще мога да те зърна пак
преди във зимния си сън да се превърна
във шепа алени листца,
обагрили нападалия сняг.

Когато умориш се да се скиташ,
опитомявайки лисици,
ще ме откриеш там,
където ме остави,
потънала в забрава да те чакам
от странствo да се върнеш
някой ден при мен -

вечно твоята роза.