автор: zaltia

Една ученическа любов... първата и за двамата герои от разказа ми - нежна, красива и запомняща се.
Мястто- едно от елитните за времето си училище в един град изпълнен с много история.
Имената на влюбените Огнян и Капка, прекръстени на шега от съучениците им с прякорите- огън и вода.
Аз разказвачът, тогава първа година в същото училище и две години по- малък от тях мечтаещ за моята първа любов,
и даже май вече влюбен в едно приказно момиче което все още не знаеше, но това е съвсем друга история.
Всъщност и двамата абсолютно отговаряха на имената си, сякаш родителите им са знаели с какъв характер ще израснат техните деца.
Огнян си беше огнен и буен, понякога дори невъздържан и избухлив. Но пък свиреше прекрасно на китара, пееше от ония забранените песни и беше душата на компанията. С голяма лекота усвояваше учебния материал и имаше въображението, и дарбата да рисува. Да...рисуваше наистина талантливо и това по някакъв начин го превърна в любимец на учителите въпреки буйния му нрав.
Капка беше водата успяваща да се справи с огъня Огнян, но без да го гаси разбира се. Капка беше едно невероятно красиво и умно момиче,
старателна, и изпипваща всичко с една изящна перфектност. Понякога си мислех, че ако не беше Огнян до нея, щяха да я мислят за голяма зубрачка.
Аз завърших втори курс а влюбената двойка четвърти и трябваше да поемат по нов път в живота си. Искаха да са винаги заедно и решиха това да се случва в София.
И двамата се отказаха да продължат по специалността от техникума- Строителство и архитектура. Огнян реши, че ще става художник и кандидатства в Националната
художествена академия и беше приет. Капка можеше да кандидатства с успех навсякъде, но реши да опита Право в Софийския университет и също беше приета.
Успяха да са заедно седмица на морето заобикаляйки правилата от онова време. Най- хубавата им седмица...седмицата през която не криеха любовта си. Правиха любов навсякъде и даже чайките, и вятъра им се радваха. Месец след приказното море, огънят влезе да "гори" в родната казарма, а водата тихо се "вля" в Софийския университет.
Тихо- защото там и ученето и купоните кипяха с пълна сила. Имаше доста ухажьори, но тя държеше на голямата си обич и силно наблягаше на ученето.
Огнян трудно преминаваше през всеки месец от службата заради буйния си характер и започна да пие опитвайки се да дави несправедливостите в алкохола.
Нямаше възможност да рисува с бои и го правеше с молив или химикал. Често пращаше в писмата си до Капка графики на голото и тяло...тялото което сънуваше всяка нощ.
Времето на казармените неволи най- после отмина и огънят се "сля" с водата. Една невероятна година изпълнена с много любов и купони. Това не попречи на Капка да
задържи високия си успех въпреки тежката трета година. Огнян с лекота прелетя първата година и отново беше душата на компанията. Опиянен от свободата след
казармата и лекотата с която рисуваше той все по- често посягаше към чашката. Започна да "посяга" и към колежките които влизаха в таванската му стаичка.
Капка усещаше нещата, опитваше се да го накара да намали алкохола и забежките му, но той се чувстваше добре така...той беше Бохем- музикант и художник.
Веднъж влизайки в таванчето налетя на страшна гледка...нейна приятелка с Огнян и още някакъв. Огнян доволно се усмихна и я повика в леглото.
Това преля чашата и слизайки по стълбите Капка се закле да угаси огъня на голямата любов. Година след това тя започна нова връзка с колега от факултета.
Връзка прераснала в успешен брак дарил я с две прекрасни деца. Огнян успя някакси да завърши въпреки начина си на живот, благодарение на таланта си.
Доста жени минаха през чаршафите му, но нито една не измести Капка от сърцето му. Опитваше се с алкохола да удави мъката си, но на сутринта тя изплуваше
първа заедно с махмурлука. И не спираше да сънува голямата си ученическа любов. Понякога се будеше, ставаше и започваше да рисува сънищата си. Рисуваше бързо
с лекота и талант...рисуваше любовта си. Годините летяха и огънят "изгаряше" все повече бутилки, а продаваше все по- малко картини. Затъваше...
Капка тихо и бавно подреждаше живота си. Дойде тъй наречената демокрация и тя заедно със съпруга си създаде собствена правна кантора. Бързо се разраснаха
благодарение на натрупания опит и доброто си име. Децата им завършиха с отличие и решиха да се развиват в САЩ. И малко след това дойде катастрофата.
Съпругът на Капка връщайки се от едно спужебно пътуване, катастрофира тежко и въпреки, че колата беше Волво изгуби живота си.
Капка се потопи в работата си за да забрави болката от загубата и единствено връзката с децата я държеше изправена. Вечер четеше или се ровеше на компютъра.
И една вечер се видя...да видя се на една картина обявена за продан в сайт за изкуства. Картината беше хубава, а цената смешно ниска. Купи я и продължи да се рови
навсякъде и да търси автора. С присъщата си упоритост тя продължи да търси и купува картините усещайки, че Огнян не е преставал да я обича.
След толкова много години от раздялата тя усети, че огънят не е престанал да гори и в нейното сърце. След около половин година водата беше успяла да закупи
над сто "огнени" картини въпреки, че цената им започна да се вдига благодарение на нейния интерес. И тогава се реши да го потърси...искаше отново да го види.
Поразпита тук таме и благодарение на професията си лесно го откри. Изненадата и беше огромна...същата таванската стая в старата кооперация...
Той бохемът Огнян...нямаше дори собствен дом. Нямаше дом, но и той имаше връзки, и знаеше, че неговото момиче го търси. Беше се избръснал, разчистил таванчето
изхвърлил бутилките и я чакаше. Нямаше пари за бои и рисуваше пак с молив. Рисуваше любовта....