автор: tearfly

гласът ѝ е стържещ по рана
той е сладко-кисел сос
по-ниският връх за покоряване
но труден като за девет живота
гласът ѝ е зовът на вселената
мечта
на-на-на на(стоя)ще и бъде(ще)
отказва да живее сама
затова са ѝ всичките портокали и текила в раницата
обелва кожичката – с перфектност до сочно зрънце
и пие
пие текила
и има за какво
за последния си живот
в който на сцената е с многото момичета блъскащи в гърдите ѝ
без сценична треска
играе като за последно
възкръсналата Фрида Кало с венец от цветя
и хиляди гълъби в сърцето