автор: lirik1

Всичко, което прави човек, трябва да е за разнобразие, защото еднообразието оскотява. А разнообразието във всеки свой нюанс, е солта на удоволствията.
И както спомена навремето авера ни Фридрих Шилер, когато с Ерих Мария и Райнер Мария Рилке, стихоплетвахме "римушки веселушки" в окопите на западния фронт. Където, всъщност, нищо ново нямаше, освен спомена за една нощ в Лисабон,
с книгата на образите. И след като се бяхме разходили и наслаждавали на кокетките преди това в Париж, минали край Бранденбургер Тор и зяпали край Триумфалната арка мажоретките, с жажда за живот и спомена за доктор Шенън.
А доктор Живаго още не беше се върнал от някаква революция, в Китай летяха прилепи, и вируси беше мръсна дума.
Валяха теменужки под звездното небе на Изток от Рая, а глухарчетата сънуваха първия си сън. Един идиот още не беше направил престъпление и понесъл наказание. И пътят не беше път, а ейдос за Керуак. Островите на течението бяха някъде край Куба, а Бай Ърни пиеше по няколко двойни дайкирита в "Бодегита дел Медио" в Хавана, в компания на проститутки, естествено.
Само аз още не знаех, че нищо не знам. Просто очаквах глупавите хора да оглупеят още повече, за да бъда аз сред тях най-малко глупавият. Това за сведение на биографите ми, мда.
Бързайте бавно, казват древните мъдреци, аз допълвам, в оглупяването...
Къде се отплеснах пак, начии...А да.
Минаха години. Исках да кажа, че: Те сега са класици, но пък аз съм жив.
Това е!
Бай баай май френдс, майне дамен унд фройнде и так далее...напомням, учете руски, може и да ви потрябва.
По отношение на пернатите, да допълня, за биографите, не обичам пипилоти.
Обичам врабчетата, хич не обичам котараците и котаните, които се навъртат около казаните. Досещате се кои...как кои, лъскавите, разбира се.
Да, защото ние врабчетата, които се надяваме цял живот, не на нещо друго,
а на божиите трохи...
Което никак не е малко.

от брега...