И тази нощ ще прошуми.
Стотици други,
отдавна са го сторили, нали?
Ще ме завари
в незатоплена постеля,
или прегърната от мисълта
за теб.
В часа среднощен
ще звучи наздравица.
За повечето хора ще е празник -
естествен вододел, преекспониран
от всеки, според собствените му години.
Годините... те идват и си тръгват.
В сърцето ми е глуха всяка песен,
в очите ми звъни една тъга.
Ако
от празничните фойерверки,
от пушека,
от всяка чужда радост,
успея да сглобя невидим мост,
ако по него тръгна и дотичам,
ще бъде ли той
Мост към вечността?