автор: osi4kata

Снегът, сурвачките, децата -
със зачервени бузки от студа,
съседите, извиващи хорАта
пред блоковете на града...
Усещането, че е празник
и миризмата на погача...
Елхите с лъскави украси
и чувството, че ще заплача
(което никога не лъже),
във полунощ на Дунавско хоро
но не защото ми е тъжно,
а просто... без да знам защо...

И Вятърът, дошъл от Север
за да разпръсне Старата година
на пеещи снежинки бели.
Да срещнем Новата със вино,
лежало кротко в черешови бурета
и да й поверим мечтите си,
надеждите си за безбурие
и светлина...
Честита да е!