Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 469
ХуЛитери: 5
Всичко: 474

Онлайн сега:
:: pastirka
:: ZAGORA
:: Albatros
:: GalinaBlanka
:: mitkoeapostolov

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифта„Десет малки негърчета“
раздел: Поезия
автор: zinka

Говоря си със глухите,
със слепите си пиша.
Изгарят покрай сухите
и мокрите клавиши.

С пожарища в душите ни,
или обездушени,
безропотно се скитаме
навързани в тандеми.

По дяволите смисъла!
Осланям се на чувства –
бесилото е виснало,
а черквата е пуста.

Защото липсва вярата,
която грешно дирим –
като тамян в попарата
с масло и буца сирене.

А на живота ехото
прегракна от повтаряне...
Не ни напуска егото –
ни чуваме – ни вярваме!

Звучи в съня мелодия
или по-скоро дрънка:
животът е пародия,
а ближният – издънка!


Изтръпнаха ми пръстите,
и кожата се бели
с акордите откъснати
от малко укулеле.

Затворена във себе си,
минорна като залез,
си мисля – да се беся ли,
или да се запаля.

Или, или... на тръгване
да ти оставя цвете
старателно изтръгнато
от вехтите тапети.

По пръстите мазолите
ми стават все по-яки!
Не ме изпращай, моля те!
А пък не ме и чакай!


Публикувано от Administrator на 15.01.2021 @ 17:32:01 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   zinka

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

16.06.2021 год. / 14:12:25 часа

добави твой текст
"„Десет малки негърчета“" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: „Десет малки негърчета“
от mariq-desislava на 15.01.2021 @ 19:25:06
(Профил | Изпрати бележка)
Разстрелващо жестоко, заседна ми дълбоко, защото това стихотворение ще избухне всеки момент от висока концентрация на болезнено осъзнаване.{}


RE: „Десет малки негърчета“
от zinka на 16.01.2021 @ 08:15:28
(Профил | Изпрати бележка)
Уау!!!
Съвсем точно го определи!
Наистина осъзнаването беше болезнено...!
Какво да се прави...!
Някои хора сме направени за многократно осъзнаване... :)
До изкристализиране на усещането в рими... :)

Благодаря ти, Мари-Дес!
/Имам и още нещо за споделяне... - при теб, обаче :)/

]


Re: „Десет малки негърчета“
от rajsun на 16.01.2021 @ 11:44:59
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрави, Зин!


Re: „Десет малки негърчета“
от zinka на 16.01.2021 @ 14:16:48
(Профил | Изпрати бележка)
И все по-здрави, Рай! :)

]


Re: „Десет малки негърчета“
от angar на 16.01.2021 @ 18:03:27
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Говориш си със глухите - и аз съм веч такъв.
Надвиват ми годините, отслабва ми слухът.
И не остава със какво човек да се похвали,
и мисли да се беси ли или да се запали.
И ти със този тъжен стих ми казваш "Не ме чакай!"
Обаче, въпреки това, аз пак ще те очаквам!


Re: „Десет малки негърчета“
от zinka на 17.01.2021 @ 07:27:44
(Профил | Изпрати бележка)
Достойно изпълни ролята на ответника ЖИВОТ, Ангар! :)

За да не се оплакваме
трябва да очакваме...! :)

Жив и здрав!


]


Re: „Десет малки негърчета“
от tearfly на 16.01.2021 @ 20:33:08
(Профил | Изпрати бележка)
Десет куплета куршуми...
В това "криминале", въпреки всичко, има оцелял... сега изведнъж мисълта ми отлетя в друга посока... дали оцеляваме по неволя, защото другото не знаем как се прави...

Много ми хареса! Прочетох го няколко пъти...


Re: „Десет малки негърчета“
от zinka на 17.01.2021 @ 07:44:34
(Профил | Изпрати бележка)
Да оцелееш - въпреки, но не по чужда воля,
да не дочакаш, чакайки - за силните е роля.
Една пътечка по в страни - и всичко се променя
и кармата - това си ти...и цялата вселена... :)

Благодаря за прочита и коментара, tearfly!


]


Re: „Десет малки негърчета“
от seal11 на 17.01.2021 @ 10:06:49
(Профил | Изпрати бележка)
хубаво стихотворение, zinka :)
поздрав:)


Re: „Десет малки негърчета“
от zinka на 18.01.2021 @ 21:25:48
(Профил | Изпрати бележка)
Еха!
Твоите похвали са винаги радост за мен, Сиил!

Пожелавам ти много добра година - и за поезията ти също!

Имам да чета... - знам! :)

]