автор: LeoBedrosian

Из цикъла "Алкохола моя приятел"

- Мартини с джин -
се чу във бара.
Коя ли тук,
не толкоз стара
загърната във дим
от евтина цигара
си проси капка
топлина във чашата
без изневяра
без чувства
без любов
а само секс
от похот обладана.

- Защо пък не -
на бармана изщтраквам
- Сипи ни две -
погледнах я във мрака.
Не е чак толкоз зле.
Червилото ѝ някак
дори да евтинее
прехвърля ме оттатък,
където няма обещания,
а само евтин, кратък
от похот обладан
на спазъма придатък.

...

Във евината стая
сред евтин дим
лежим, тя отмаляла
с размазан грим
без дрехи и без свян,
а аз виновно обладан.
- Къде живееш?
- Що, серенада ли
ще ми изпееш? -
и след като си дръпна
от цигарата наля ми
блъдимери във бокала тя.

- Знам, чувстваш се
виновен, че семето си
сял си го не в
нивата ѝ - звучи гласът ѝ
някак си съдбовен.
- Пред теб не ще
се оправдавам,
на никой аз
отчет не давам -
понечих да ѝ пусна
поглед мръсен.
Какво тук диря,
върху хълма ѝ избъсан!?

- Какво дължа? -
опитах се да се излъжа,
че с долна курва хич
не е туй грях.
- Дължиш ми
малка капчица от
твоя смях - за първи
път през тая вечер
усетих искреност
във туй що рече.
И сякащ чак сега
видях я без украса
как целия живот
я бе наквасил
във тез лайна...

Извадих десет лева
- Ето. На!