автор: Samanda

Какво животът даде и отне ми?
Богата или бедна съм сега?
За какво бленували са
дланите ми неми?
Питам се,
без отговор да търся
сред ромона на бистра самота.
От самотата моя топла, бяла
да се изтръгна
понякога копнея,
но …. някому да я даря,
да се простя с нея – аз не смея.

Знам,
за да ме прегърне
Богът в мене,
трябва само негова
понякога да бъда.
Онова,
което с мен споделя,
онова,
с което ме дарява,
без да се щадя,
отплата без да чакам,
с пълни шепи,
над света да излея.

Samanda