автор: dreamings

Защо усещането ми за бог
минава все през хората които срещам
при толкова твърдения че той е горе
и ни говори в уроците на дните
защо тогава виждам бог
в ръцете на жената
гледаща усмихнала детето си
дори след нощите в които не е мигнала ...,
или в количката на инвалида
хранещ гълъбите сред тълпата от пътуващи
защо го търся в усещането на жената
сякаш съществуваща, невидима до мен
дали е всичко някаква налудничевост
след толкова години самота,
и питаш се, къде са изворите на живота
при толкова твърдения че той е горе
и всичко някак ни се изплъзва
а аз обикновения го търся в тези съгрешилите
и в малкото частици топлина, за живите