автор: vesan

Тя беше си котка. Той беше човек.
Човекът си имаше пиленца в двора.
Наскоро излюпени, пухкави, меки.
И както най-често прилежните хора

за своята стока се грижат, и той
към своите пиленца беше грижлив.
А котката - беше си котка от сой -
уж беше домашна, а нравът й див.

Как точно се случи не знам, но усети
човекът, че чезне пернатата стока.
Ядосан заложи капани, и ето -
в капана се хвана домашната котка.

А после намери той в плевнята стара
котило, и в него пет котета бели,
с пет пилета мъртви до тях на камара
натрупани. Сякаш складирани цели.

Той котката стисна, тя скочи, но късно.
Човекът я пъхна в захвърлен чувал,
а сетне с все сила замахна и блъсна
чувала в стъпало от камък без жал.

А после повтори. Отвори чувала
и така я изсипа, както хвърля се мърша.
Тя някак достигна до самото стъпало
пълзейки, където напика се и... свърши.