Една октава сила по-нагоре,
звъни градът - до черно е отвътре.
Косачът на надежда бърше пот,
бръшлян полазва зимните окови.
Каквото и да искаш - е отвъд.
Заспива Слънцето в чувала,
без камък е потънало в любов
и чака пътят пак да се отвори...