автор: hristam

Истина е, съвсем наистина:
и всяко коледно чудо,
и всяко бяло очакване
сред дългия зимен шепот.
Издишат топло дихание
разсънените комини
и падат снежни целувки
върху елховите шепи.

Потропва мраз по стъклата -
изплита ситни дантели.
Завързва в бяла забрадка
една последна неделя
и я отнася далече -
над къщи, хора и гари -
уханна, топла погача
за новия януари.

Просветват ледени капки
по мекото нощно рамо,
прозвънват в шала на вятъра
и се разсипват на искри.
Сияе празнично тихото,
запяват коледно ангели.
И всяка радост е искрена.
И всяко чудо е истина.