Искам си чепките каза ми строго Вятърът да си ги галя
да си ги роша да си ги смуча
Искаме си Музите казаха ми пък Поетите да си ги рошим
да си ги галим да си ги смучим
Може и да си искате но няма го Майсторът креснах им аз
И се излях в гърлото на бутилката
Забравих да ви кажа преди да стана вино бях чепка грозде
и си висях под асмата на двора Пиех слънце
и си говорех с вятъра и птичките
После опиянявах поетите до едно време Пращах им Музи
да си ги рошат да си ги галят да си ги смучат
но до едно време
Чунким
санким
белким
най-после открият истината Нали са умници те
Но няма го Майсторът който прави виното
Не иска да излезе истината И да се покае
Всъщност на никой пък не му пука от това
Тоже на музите да не говорим за Поетите
Най-малко на мен Нали аз съм Духът от бутилката
И истината ви казвам Не слушайте вятъра
Много е вятърничев
От брега...