Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 809
ХуЛитери: 1
Всичко: 810

Онлайн сега:
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВървя
раздел: Поезия
автор: Georgiev89

Вървя. Наранен. И боли...
Моля за любов. Прости.
Скитам. В тъмнината.
Вървя. И как е познато.

Спирам. Виждам местата...
Свеждам глава. И плача...
Спомням си. И мисля.
Тъмно е... И пусто...

Протягам ръка. Говоря.
Като луд. Луд по теб.
Смея се. За теб се моля.
И вървя. Вървя напред...


Публикувано от Administrator на 20.12.2020 @ 13:31:25 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Georgiev89

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 16:37:00 часа

добави твой текст
"Вървя" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Вървя
от Cyriana на 23.12.2020 @ 18:18:27
(Профил | Изпрати бележка)
Тази болезнена ситуация ми напомня една в моя живот, за която написах стихотворение на 06.12.20 г., но реших да не го публикувам.

Понякога мъжете също плачат
за две очи, в които се оглежда здрачът,
останал зад гърба им да кърви,
докато слънцето във нощ се потопи.

Ти някой ден ще се завърнеш... може би.
Ще извървиш отново улици познати,
а тихите ти стъпки ще отекват
във празнотата на душата ми.

Кварталът може би ще си е същият,
но ти ще си различен отпреди.
Въздишката, сподавена в гърдите ти,
ще ме пореже като удар със камшик.

А споменът за твоето присъствие
от времето, когато друг си бил,
ще ми напомни, че отдавна се е скъсал
невидимият въжен мост, опънат между нашите души.


RE: Вървя
от Georgiev89 на 24.12.2020 @ 12:27:06
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотно е!

]


RE: Вървя
от Cyriana на 24.12.2020 @ 13:18:21
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, но си позволих да го сложа като коментар единствено заради сходството с идеята. :) Дори може би е плод на моментно състояние, както всяко произведение. :)

]


RE: Вървя
от Georgiev89 на 26.12.2020 @ 12:35:13
(Профил | Изпрати бележка)
Въпреки това ми харесва :)

]