автор: Marta

Всяка сутрин ме "изритва"
тази топка от леглото.
Много свети, бързо литва.
(С.л.ъ.н.ц.е) е защото.

*************************
Зелени нослета подава,
с вятъра се заиграва.
На нея искам да поспя,
Туй свежо ложе е (т.р.е.в.а).

****************************
Никак даже не е луда,
хвърка си от цвят на цвят.
Знам, това е (п.е.п.е.р.у.д.а)
и самата тя е чудо- цвят.

****************************
Звънки, звънки обеци
украсиха зимните стрехи,
дълги кристални дрънкулки,
казвали се (л.е.д.е.н.и в.и.с.у.л.к.и).
Даже строгите улуци,
еднокраки, но не куци,
като нямат скъпи внуци,
плачат заедно с (к.а.п.ч.у.ц.и).

*****************************
Уж е стар, а толкоз млад,
има странен занаят,
и елени и шейна,
бяла, пухкава брада.
Щом подаръци раздава,
радост искрена настава.
Знам му именцето аз,
той е моя (д.я.д.о М.р.а.з).
А за теб, не е беда,
той е (Д.я.д.о К.о.л.е.д.а).

***********************

Тя красавица е лична,
може да е и отлична
асистентка на един,
дето влиза през комин.
Открили я джуджета на горската полянка.
Завели я в дома си. Нарича се (С.н.е.ж.а.н.к.а).

***********************
Всички подаръци под елхата,
дето жадно очакват децата,
изработват ги едни ... мишлета.
Не бе, не. Едни (д.ж.у.д.ж.е.т.а).