тя
може да боядиса косата си в пурпур
с кора от „шах-гранат“
това означавало „царски нар“
да осветява мрака му
може да си ушие дреха
от ледени пръски море
която да грее
да предизвика залеза
и да отложи изгрева
да се превръща на парещи глътки
да го гори отвътре
да накара ръцете му
да опипват мокрия черен пясък
сякаш докосват малката бенка
под последното и ребро
да натисне крака му
върху съединителя
и да обърка всичките му реакции
все едно токът на нейните пръсти
тече по бедрото му
да изчезне
и да изскочи
като сърна пред облещени фарове
да стои на средата на пътя
неподвижно
докато го хипнотизира…
трябва само
той
да си я
измисли