автор: pc_indi

Добре дошъл във първия ми сняг!
Сърцето ми е празна горска хижа.
Недей премръзнал да стоиш на прага.
То дава покрив, но изисква грижа.
Иди и малко съчки събери,
от пазвата си извади кибрит-
в огнището свой огън запали.
Тук никой нищо няма да те пита-
как живял си и през какво си минал,
колко белези и болки си събрал,
колко смърти, колко възкресения си имал,
какво опазил си, или какво раздал...
В стенните долапи потърси-
ше си намериш чай от мащерка и риган,
бутилка ром, бисквити и сухари,
и две- три стари, интересни книги.
Завивка има, с дъх на листопад
и сламеник, за сънища целебни.
Навън ще вият вихри безпощадни,
но няма да те стигнат и обсебят.
А вечер, щом край огъня се сгрееш,
вземи китарата, която дреме в ъгъла,
сама в ръцете ти да плаче и да пее,
и болката ще отшуми до съмнало.
Виж, всичко е насъщно, истинско и скромно.
Ако останеш тук и се намериш пак,
светлина ще му дадеш, ще го превърнеш в дом.
Добре дошъл си в първия ми сняг!