автор: coils

Късно е.
Тъмно е.
Завита под одеало,
опитвам да се стопля.
Потопена в миналото,
опитвам да се върна
към себе си
някъде там...
Къде съм?
Понякога наистина
не знам...
накъде вървя,
има ли смисъл,
кое е важното,
кое е целта...
Няма значение.
Сега
аз съм тук,
под одеалото,
опитвам да се стопля.
Прегръщам миналото.
Усмихвам се.
Беше хубаво.
Благодаря.