автор: ole72

Отварям си очите с изгрев звучен,
вълните му ме носят в таен ритъм,
очаквам сладък миг, ще ми се случи,
кога, защо, не знам, а и не питам. 

Небето нежно като роза синя,
ухае на любов, на мед и мляко,
а слънцето – узряла мандарина
и  къпя се във сока – гъст и сладък.
 
Минутите порастват до вселена,
вселената в сърцето ми се връща –
искрящо, ослепително зелена...
щастлива – в нежността си най-могъща.