автор: fyon

Листопадът сякаш закъсня
и се молиш за несбъднат график,
за безкрай от слънчеви листа,
за лъчи със почерк калиграфен.

Да не почва онзи вял роман,
който само болката прелиства.
Ти не си герой разколебан
посред тези ветрове златисти.

Сред оранжевия дъх на този парк,
който неусетно те успива
и в съня ноември ти е дар,
а мъглицата в ума ти – милостива.

Милост е, ако си кратък цвят,
всеки вятър с пръсти още плахи.
И се молиш за отсрочен хлад.
И за листопад с несбъднат график.