автор: vladislavnedialkov

Играе пясъчният плаж
с вълната си – ефирна дама –
и вятърът немирен паж
промушва се в скала голяма.
Щом утрото ми златокосо
развява буен млад перчем
и моето момиче босо
към мен подтичва за кадем.
Ухаят сините смокини,
подскачат малчугани луди,
морето свири с мандолина
и с прилива си все ме буди.
И въздухът – солено ведър –
развява нейната полица,
под вейките на цъфнал кедър –
една неземна хубавица!
Аз губя път или посока
и чакам я обнадежден...
Едно момиче светлооко
в прегръдката на летен ден!

01.08.2020 г.
Владислав Недялков