автор: Cyriana

(на С.)

Разкажи ми приказка,
но не от онези за спящи красавици
и не от онези, които завършват
със весели сватби и шумни наздравици.

Разкажи ми приказка,
която да остави по нощта ми
следи солени, белези от рани
и шепа спомени, горчащи от безсъници.

Навярно ще отвърнеш, че такава
не е разказвана на никое дете,
че нямаш дарба на писател
и си така невдъхновен... от мен.

Тогава аз ще ти разкажа
как ти я издълба върху сърце,
което в миг изстива вкаменено
при допира на твоите ръце.

Тук приказката свършва,
както лятото, закичено от есента
със своя първи лист от злато
в прегръдките на септемврийската тъга.
___________________________________
24-ти септември, 2020 г.