автор: azz

Превод на A Myth of Devotion - Louise Glück, носител на Нобеловата награда за литература за тази година.


Когато Хадес реши, че обича това момиче
той построи за нея копие на земята,
всичко бе съвсем същото, чак до поляната,
но с легло в добавка.

Всичко същото, дори и слънцето,
защото би било трудно за младо момиче
да свикне толкова бързо от ярка светлина
на пълна тъмнина.

Постепенно, помисли си той, ще въведа нощта,
първо като сенки на шумолящи листа.
После луна, после звезди. А после нито луна, нито звезди.
Нека Персефона свиква бавно.
Накрая, помисли си, ще и стане уютно.

Имитация на земята
само дето тук имаше любов.
Не иска ли всеки любов?

Той чака много години,
гради свят, наблюдава
Персефона в тревата.
Персефона, която усещаше мирис и вкус.
Ако имаш един апетит, помисли си той,
имаш всички.

Не иска ли всеки нощем да чувства
любимото тяло, компас, пътеводна звезда,
да чува тихото дишане, което ти казва
жив съм, това означава,
че ти също си жив, защото ме чуваш
и си тук с мен. И щом се обърне единият,
се обръща и другият -

Това чувстваше той, господарят на тъмнината,
загледан в света, който бе
съградил за Персефона. Не му бе минавало през ум,
че там вече няма да има ухания
и храна няма да има.

Вина? Ужас? Страх от любов?
Той не можеше да си представи това;
никой влюбен не си го преставя.
Мечтае, чуди се как да нарече това място.
Първо си мисли: Новият ад. После: Градината.
Накрая решава да го кръсти
Моминството на Персефона.

Мека светлина се издига над равнината поляна
зад леглото. Той я притиска до себе си.
Иска да каже обичам те, нищо не може да те нарани

но си мисли
това е лъжа, затова казва накрая
ти си мъртва, нищо не може да те нарани
това му се струва
по-обещаващо начало, по-истинно.