автор: yotovava

А лятото си тръгва изведнъж.
Когато сутрин хладинка пролази
и неповикан септемврийски дъжд
прегърне прегорелите оврази.

Да дишам става лекичко – от раз!
Край шипките – атлазено червени,
тупуркат кестенчета, с топла страст
шансони есенни нощта подема.

Дали така – навярно в утринта,
подир последната изпята нота
от мене ще си тръгва любовта?
По малко уж. До края на живота.