автор: ganima60

Много е тихо ,когато съм с теб,
защото си говорим само с очите,
обичам твоите наситено-сини ириси,
през зениците стигам до сърцето ти.

Виждам в очите ти смях и тайни,
разкажи ми ги една по една ,
а смеха остави,за да е винаги синьо
и да оцелеем ние и светът.

Понякога виждам сълзи и тъга,
изплачи сълзите,ще изчезне тъгата,
нека в тях да остане светлина и любов
да ни съпътстват до края на дните ни.