автор: KBoianov

В днешно време за мнозина просветлението е фантазия, а пътят към него - празно занимание, което не носи нито слава, нито пари. Бърка се просвещението с просветлението. Ако първото е присъщо на разума,второто е атрибут на духа. Просвещението несъмнено е елемент на просветлението, но не е него. Жаждата за духовно знание е присъща на този, който търси отговорите за себе си и своята душевност.
Но за знаещият това не е достатъчно. Той трябва да направи следващата крачка- на вярата. Да прозре незримото, да разбере, че духовното не подлежи на научни описания и закони, а се усеща само с дух.
Съвременното общество изглежда е забравило, че ние като човеци имаме дух и той не е константна величина, която не подлежи на промяна. Ние сме загърбили духовната си еволюция, вторачени в еволюцията на машините. Критерий за успех за нас са славата, парите и властта, а духа е избутан там някъде- в кьошето да си стои и да не пречи.
Духовната еволюция е замръзнала на нивото на векове назад във времето и изобщо не забелязваме това.
Игнорирането на духа в историята на човечеството е водила и води до войни и бедствия. Лишеното от смисъл човешко води до нечовешки и жестоки идеологии и морален крах, Содом и Гомор в наше време.
В стремеж към материално благополучие, ние сме загубили светлината вътре в себе си и сме слепи за светлината извън себе си.
Ние сме загубили връзката с духа си, загубвайки връзката с природата и Бога. Затворили сме се сами в пещерите на невярата и безразличието. Безразличие пред себе си като същност, пред природата и Бога, който за нас е някакво овехтяло изображение в църквата.
Еволюцията на духа започва от възстановяването на тези връзки, което протича почти паралелно. Себепознанието върви заедно с възстановявнето на усещането за света и Бога. Търсещият ще се запита кой е, каква е житейската му цел, какви недъзи има за изправяне. Ще се изправи пред кривото огледало и ще се погледне с очите на истината. Заедно с това ще се отворят духовните му очи, за да прозре Божията светлина във всяко творение и да приеме Божественото като морален коректив. Той ще разбие черупката, която е градил между егото си и безсмъртното си ядро на духа, наричано съвест, вътрешен ангел-хранител и пр. Неведимият му собствен дух ще протегне ръка и ще го поведе полека по духовната пътека към единение с Божественото- една ослепително бяла гореща колона Светлина. Може да трае години този път, но си струва, той носи смисъл и цел на растящия, еволюиращия дух. Човешкият дух ще усети своята цялост и единение със всичко, което го обгръща и е пропито с Божията Светлина.
Ключ в целия този процес е възприемането на Светлината в буквален и метафоричен смисъл. Молитвата към Светлината зарежда плътта и духа едновременно. Частиците биофотони буквално зареждат както нашите клетки, така и духа. Епифизната ни жлеза се пробужда от вековен сън и произвежда диметилтриптамин, нужен за единение с духовното.
Духът еволюира , разбирайки своите качества и недъзи. Той започва да усеща духовни неща в незримото. Светият Дух му придава нови качества, наричани също така харизми.
Вътрешният път на духа изглежда незрим и ненужен за околните. Но просветленият отвътре е започнал просветление и навън . Сърцето му е обиталище на синапеното зрънце на Светия Дух и в него гори пламъчето , от което може да се разгорят пламъците на духовната еволюция в целия свят!
Човечеството заслужава друга съдба, а не потъване в морална деградация и зло! Неговата съдба би могла да бъде възвръщане към духовните си корени и развитие на духа, възвръщане към единението със себеси, природата и Бога!
Амин