автор: Skitnica

Протегна лятото последните лъчи,
с милувка топла нежно ме погали…
Поиска в моите коси да заблести,
във жълти, слънчогледови пожари.
А после ме дари с прегръдка синя,
с вятър и звезди, с магичната Луна.
Светулките блестят по път изминат,
душата ми намират в зелената трева.
Въздишката поех от жълтото глухарче,
потърсих се сред пухкавите облаци.
Небето пламна в пурпура, а здрача
събра надежди в шепите на просяци.
Пожарите не спират силно да горят
и пак изгубена се търся в есента…
Листа, добили форма на сърца туптят,
сред летни спомени за любовта…