автор: Off_Ne_Znam

Вдигнах златната купа високо –
Стадионът изпадна в екстаз.
Обляха ме прожектори и слава –
Шампионът днес съм само аз.

От този сън насам чакам
Да дойде звездният ми миг.
На стадион не съм стъпвал,
Нито пък нещо съм тренирал.

Но веднъж усетил тази тръпка,
Можех ли да спра да копнея?
Можех ли някога да приема,
Че съм обикновена отрепка?

Оттогава вдигам високо над главата,
Не купата, която така и не заслужих,
А пълната със златна течност халба.
И цял стадион пияници победно вика:

“Наздраве, Шампионе, наздраве!”