автор: LeoBedrosian

Първи дует

- Септември е последният куплет.
Премъдро лято и наслада.
Смокиня - сладка, като мед.
По-кратко от една балада!

Защо е туй премъдро лято,
на звънки празници богато?
- Защото премалява вече
и пръска то любов далече!

Презряха сините глогинки,
опоскани от летни стринки
В полето жегата обрули
узрели есенни мамули.

- Октавата си всяка птица
смени. На есен замириса.
В самотното гнездо сред голи клони
черупка тъжна се отрони.

Кълвача все си барабани,
изгони белочерни врани.
А сойка плаха от гората
подкара есенна соната.


Втори дует

Развиват се последните навивки
на лъскавият летен механизъм.
Ела ти да изпратиме с усмивки
площадите на слънчевия смисъл.

- Запретвам мързеливите ръкави.
Душата си със слънце ще зашия.
Че времената, друже са повратни.
А зимата не може без туршия.

Аз лепкавото грозде ще обèра
ще мъста, ще го сваря на ракия,
че после ще те каня на вечеря,
а ти ела със твоята туршия.

- В торбата със туршия сладка
при тебе Цвети ще довтаска.
Ракийка сладко ще си пийнем.
За твое здраве тост ще вдигнем!

Куплетите ще ти нарèда
докато ти въртиш омлета.
След чашки три ще си попеем
и хубаво ще се посмеем.

Летят последните комáри
изглежда скоро ще завáли,
а ние двамата със Цвети
редим вълнуващи куплети.

- И нека бъде вечно лято -
в душите ни. Да е богато.
И стихове да си плетеме
и в щастие, и в трудно време.

сътворено в тандем с Цветелина Лъжова