Жадна – да зърна лъча на изгряващата Истина,
в ранно утро пия от извора тишината на глътки.
По струна тънка звънват милиарди неизживени
мигове – в унисон с извървените вече – хиляди.
Седнала в центъра на калейдоскоп в поза йога,
с поглед докосвам пъстрата палитра на живота.
Не знам с колко нюанса Господ света е обагрил,
но с всяка багра изрисуван лика си тук съзирам.
Многоизмерна, многострунна, никога една и съща,
пъзел разпилян сред огнен хаос е душата човешка.
Дали мога да слепя в огледалце стъкълцата сияещи
и в безвремието на Цялото същността своя да видя?
Samanda