автор: ole72

Защото лятото ми стига
и ми остава, затова
запявам с малката авлига,
присядам в жълтата трева

и пиша стих от сламка с мравка,
и слъцето ми е другар,
празнувам лятната гощавка
от грозде, праскови и нар,

лъчите сплитам в златна плитка,
и в рокля съм от морски бриз,
изпивам лятото-напитка
от смях, вълни и бял сюрприз.