автор: rajsun

На жиците – една гугутка.
Светът висок, дълбок, широк.
И топъл въздухът, и блудкав,
като недоварен сироп.

И вятърът не прави нищо.
Денят седи на хълма, гърбом,
и ти го чуваш, ти го виждаш,
как се приготвя да си тръгва.

А ти оставаш. Ти не можеш
от нищо да се отделиш.
И утре пак, когато дойде,
каквото дойде – ще си ти.

Във всичко пак ще се повториш
без глас, без лик... И дъбов лист
пак ще те учи да говориш,
една гугутка – да мълчиш.