Погледни стаята на човек и ще разбереш за него. Какво е личното пространство за нас? Отразява ни, но и се оглеждаме в него.
Понякога си казвам- да, но трябва и да излезем от него. Особено сега, при карантината.
Преди ми казваха, че живея затворена за света в балдахин. Оглеждам се в него и надзъртам към света. Той поглежда стаята ми. В коя стая сме? Моето място в света, моята стая. Изпъстрена със стремеж към красота. Претъпкана с мои спомени. Показвам ги на себе си. Но трябва да ги споделя със света.
Нашето място пази част от нас. Но трябва да го споделим. То отразява света, а ние се стремим да го опитомим.
Моето е малко диво. Пазя го щастливо и си говоря с него на ужким.