автор: lirik1

И търси дълго своят път душата ми
плаха сиво синеока гълъбица
И полетя надолу и надолу
където
рибарите хвърляха
в морето мрежи за риба
В реката кръстеха новите Месии
Денят спеше в овчите кожи
Хляб и нож бяха надежда
И жертвена кладата
пращеше
с искрите на вяра

Подскоци на сърна и плача на хиени
бяха знаци за човешка тревога
А капките кръв по белия сняг
бяха слепи следи
по които
търсех П ъ т я т към Бога