автор: sliver

Една гарга е кацнала на рамото ти.
Кълве очите, устните, сърцето ти,
но никъде няма кръв.
Защото си плашило.
Старо, проскубано, забравено в нивата на живота.
И колкото и да грача, не можеш да ме чуеш.
Бих ти подарила едното си крило,
но мъртвите не могат да летят.
Затова ще кълва до смърт.
Моята.