автор: Krasi_Yankova-Zvezdokril

Страхът е първата стъпка към гибелта,
но нищо не е по страшно от застоя

Уморих се от псевдоморал,
от фалш и от клаузи кухи,
уморих се да съм Генерал
на тези забравени чуки.

Този Проход не падна с лъжа,
като всяка загубена битка.
Те пробиха от друга страна,
враговете - през мозъци плитки.

И съм страж на таз празна врата,
а Града е одавна в руини,
аз броя часове и лета
и чакам Оназ да намине.

Аз не мога да те отведа,
не ми трябваш стари войнико.
Твоя Свят одавна умря
Не усещаш ли колко е тихо?

22.07.2020
***- виж подзаглавието