автор: helterskelter

Говори се, че има чудеса сред нас
но никога това аз не почувствах
Живях тъй дълго и в лъжи и в страх
Не можех цял и себе си дори да бъда

Защо така от нищото се появи?
Не се и питам - съдба каква те прати
И вече не желая приказки дори
Принцеса истинска си само ти и злато!

На ясно съм добре - ще те мечтая
Във вечери вълшебни ще те сънувам
Красива, истинска и тъй неповторима
Ти никога не ще да бъдеш само моя

Ще се завръщам тихо или крещейки тук
И ще се моля Слънцето за мен да дойде
Усмивката ти, думите ти ще са моя ключ
и портите ти а и сърцето ще са вече мои