автор: _katerina_

„Щастлива, гола се събличах –
небесна пееща вода...”
Иван Едрев

За полъха на вятър нежен,
от твоите ръце донесен,
за галещ аромат на цвете,
набрано с устните ни есенни

щастлива, гола се събличах
с душа, оглозгана до болки,
небесна, пееща и вричаща,
в сиамството от радости и горест.

Да бъда глътка животворна,
вода, повдигаща и камък,
сълза от слънчева утроба,
за гладния ти поглед-залък.

Промила раните ти на Голгота,
със теб заставам аз на кръста,
да го изпеем заедно живота
и пак да се завърнем тук невръстни!