... на крачка-две от есента, на три – от идещите зими,
живея простичко в света – търкалям камъни от рими,
това съвсем не ми тежи, печален, сам – и безадресен,
през облаци търчи-лъжи пях с обич мъчната си песен,
не смогнах с нея да пека бял хляб за синове и внуци,
но с чиста съвест – и ръка, аз ги заклех – за революции! –
да са готови всеки миг! – дори след тъпото на ножа,
щом болката изригне вик, глави и кости да положат,
и тъжният им Еверест да става все по-невъзможен,
деца, за вас мечтая днес! – орисани на обич Божем,
светът ви нека е щастлив, какво са две-три свидни жертви?
Когато си измамно жив – сред седем милиарда шерпи.
11 юлий 2020 г.
гр. Варна, 20, 45 ч.